Има практики, близки до изтезания в домовете за възрастни, ужасяващо е. Работим за извеждането им оттам, но липсва най-важното – българското общество

Има практики, близки до изтезания в домовете за възрастни, ужасяващо е. Работим за извеждането им оттова, но липсва най-важното – българското общество освен не приема хората с ментални проблеми, то се опасява от тях и желае да ги прогони, казва министърът на труда и обществената политика

Още акценти: 

За първи път стъпих в дом като преводач. Момченце с ампутирани крака ми отвори и попита дали пристигам да му стана майка – тогава избрах да работя за социалната сфера Помощите за деца не би трябвало да са на калпак, а да са моделирани по отношение на потребностите на всяко семейство Реформата в ТЕЛК трябва да се случи до края на следващата година Шокирах се от сигналите и тъжби за злоупотреби Очаквам докладите за момиченцето в кокошарника – ще диря отговорност на всеки, който не си прави работата

– Г-жо Шалапатова, преди години имаше 38 хиляди деца в институциите. Тогава вие бяхте част от процесите от деинституционализацията, само че от другата страна – на неправителствените организации. Какво се промени от този момент в грижата за тях?

– Обществото осъзна, че груповото развъждане на деца е нечовешко, когато няма самостоятелна грижа за всяко, а това значи то да чуе своето име по 5 пъти дневно, да получи прегръдка, когато има потребност, а не когато личният състав по режим има време. Да бъде подкрепено и насърчено, когато е най-нужно. Това е самостоятелната грижа, която децата получават в семейство.

Когато взех решение да посветя професионалния си живот на тази идея, доста хора не знаеха, че 38 хиляди деца живеят в институции. Дори имаше илюзия, че това е добра грижа – там има професионален личен състав, здравно лице, педагози… Но хората не си даваха сметка, че това не е потребно за децата.

– Защо избрахте да работите в обществената сфера?

– Когато бях студент, желаех да имам лична туристическа компания, тъй като съм от Родопите и бях уверена, че ще демонстрирам хубостите на България. Съвсем инцидентно получих предложение да бъда преводач на английска делегация, която незабавно след рухването на комунизма помагаше на България и Румъния да трансформират този нечовечен метод на грижа. Преди тяхното идване трябваше авансово да посетя няколко от домовете. Преломният миг за мен бе срещата с едно момченце в дома в село Искра, което отвори вратата и ме попита “вие за мен ли идвате ”. Това момченце се надяваше, че в мен вижда неговата бъдеща майка. То беше с ампутирани крачета и се придвижваше с ръцете. Изтърпях огромен потрес от срещата ми с него, картината от вкъщи е още в моето схващане. После видях децата в окаяно положение, а в очите на някои се четеше, че са изгубили жадност за живот. Това не го бях виждала, имах доста щастливо детство и за първи път се сблъсках с цената, която заплащат децата, поради държавната система.

Докато превеждах на британците, даже не знаех какво е обществената система, само че им задавах доста въпроси какво може да се промени. През всички тези 27 година си останах откривател – постоянно борейки се и търсейки по-доброто решение за децата и фамилиите им, за хората в потребност. Дори в този момент като министър непрекъснато предизвиквам себе си и сътрудниците да четем повече, да търсим по-бързото, по-мъдрото решение, с цел да помогнем.

– Сега като министър какво бихте трансформирали?

– Преди да приема поканата на премиера акад. Николай Денков за този пост, бях в напълно друга фаза от житейския си път – бях възнамерявала да взема една дълга професионална отмора, тъй като след 27 година и толкоз доста детски и фамилни ориси, които минаха през сърцето ми, бях решила да глътна малко въздух. Трудно взех решението да се причисля към държавната администрация, само че главният ми претекст беше, че в случай че с фондация “За нашите деца ” променяхме живота на сред 2500 и 4000 деца, то като министър за същото време мога да съумея да трансформира живота на повече.

До края на 2024-а би трябвало да закрием последните четири профилирани институции -домове за медикосоциални грижи за деца, и да предоставим по опция фамилна среда за близо 200 деца.

– Трябва ли да има промяна при обществените помощи за фамилиите и в каква би трябвало да е, тъй като в този момент е на калпак – някои получават поддръжка, без да се нуждаят, а за други тя е незадоволителна и не могат да купят даже тетрадки и обувки на децата?

– Така е, с цел да има съвременна обществена политика, която е високоефективна, са нужни няколко промени. Помощите би трябвало да бъдат съответни като размер, само че и навременни. Подпомагането би трябвало да е по отношение на самостоятелните потребности на фамилията. Не може едно семейство с високи приходи да получи същата финансова помощ, както това с ниски. Има фамилии с финансови благоприятни условия, които обаче имат потребност от психо-емоционална поддръжка. Трябва да оценим качествено потребностите на фамилията и на детето, а дизайнът на поддръжката да бъде тъкмо по отношение на техните потребности.

Финансовият запас не би трябвало да се разходва на калпак, а да бъде самостоятелно планиран по отношение на фамилията. Нашата упоритост е с изключение на възстановяване на успеваемостта, адекватността и целесъобразността на финансовото подкрепяне, ние да го комбинираме и с така наречен меки ограничения – самостоятелната помощ, която не се показва в пари или движимости, а в обществена работа. Социалната работа има суперсила – с думи, терапия, консултиране, покровителство трансформира чувството на индивида, че може самичък да се оправи. Проблемът е, че обществената работа е на доста ниско равнище.

Част от нашата промяна е да имаме проследяемост на разноските, контролът е извънредно значима политика за нашия екип. Трябва да мерим обществения резултат – вложили сме в този случай Х лв., само че постигнали ли сме задачата? А тя се мери доста ясно: спокойни ли са родителите, детето развива ли се хармонично.

В обществената сфера знаците не се мерят съответно. Това беше доказано и от Националното съдружие на общините. Нашата промяна е да имаме цялостна поддръжка – финансово и материално подкрепяне, обществени услуги, меки ограничения, човешко отношение и на всичко това като инвестиция да се мери резултатът и да се управляват и разноските.

Това е нашата политика и най-важната причина, с цел да успеем, е общественият служащ. Единственият метод да създадем смяна, която да е в интерес на хората, е, когато създадем една професионална, стимулирана, добре заплатена, само че и високо продуктивна професионална общественост от обществени експерти.

– Кога може да е реалност промяната?

– В най-хубавия случай от 3 до 5 години протича сходна промяна. Да ви призная, когато встъпих в служба, не чаках, че системата ще е толкоз изоставена. Аз видях извънредно демотивирани обществени служащи. Установих доста ниски равнища на заплащане, извънредно неприятни условия на работа. Какво се получава на процедура? Това са хора, от които всеки министър чака висок професионализъм, дава им достъп до образование, само че те получават от време на време по-ниски хонорари от хората, за които поставят грижи, които априори са в уязвимо състояние. В извънредно потискащи пространства посрещат хора, които са травмирани, живеят в риск, подложени са на преса. Не може да се получи добра обществена политика с резултат при подобен статус на системата.

В бюджета за следващата година има заложено нарастване на тяхното заплащане, ще влагаме съществено и за тяхното професионално образование.

Имаме възходящ брой фамилии, които при разлъка изпитват съществено усложнение, само че един обществен служащ с базисни пълномощия не може да бъде сътрудник. И това ми го споделят и бащите, които недоволстват поради това, че в така наречен случаи на наставнически спор техните права са неглижирани. Казват ми го и майките, които в същите спорове считат, че децата им страдат.

Министерството на труда и обществената политика е една мегаголяма конструкция, само че открих, че няма добра съгласуваност и отборен метод на работа сред самите сътрудници в тях, а това минимизира въздействието. Става, както към този момент споделих, първо – с консолидиране и колаборация вътре в нашите структури. Второто ми огромно предизвикателство е да спомагам сътрудниците да трансформират метода си и да се отворят, т.е. да бъдат отворени към замесване и на лекаря, и на учителя, на детето и на всички тези значими хора, от които зависи цялостната грижа за едно дете и едно семейство.

– При случая с момиченцето, отглеждано в курник, видяхме по какъв начин институциите не си приказват, а от това е страдало детето…

– Работим с доста високо движение и когато има проблем, реагираме мигновено. Детето в с. Крушовица стана обект на грижа сякаш на цялото общество, което е добре. Сега чакам отчетите на организациите, с цел да установим какво е пропуснала нашата система. И, несъмнено, ще диря отговорност на експертите и на специалистите. Защото, както споделих, аз ще спомагам на всички обществени експерти да имат по-добри условия на труд, да получават достъп до качествени образования, с цел да бъдат способени, да имат съответни хонорари, само че ще чакаме резултати. И когато някой пропусне умишлено или неумишлено да извърши волята на Закона за протекция на детето или различен закон в България, той ще би трябвало да понесе своята отговорност. Имаме упоритост да разгърнем политиката за транспарантно ръководство.

Откакто съм стъпила в МТСП, не стопират жалбите за злоупотреби с въздействие. Бях шокирана първоначално от всички тъжби. Изключително интензивно работят от Инспектората на министерството и вътрешния одит. Проверки непрекъснато текат.

– Какви са тези сигнали? Дайте образец за подобен, който ви шокира?

– Хората споделят, че от време на време чиновници злоупотребяват със своята позиция, не се ангажират със случая на фамилията или търсят персонална полза. Това се случва по линия на Главна ревизия по труда – получих няколко такива сигнала. Или пък хора, които са от системата, само че са непозволено уволнени, не са оценени качествено, или е имало предопределение по партийна линия, което очевидно е било процедура в миналото…

До мен доближиха неофициално описи на назначение на хора, които не дават отговор на условията. Такъв човек по натурален метод попада в пресата на работата, самичък усеща, че в тази динамичност не може да се оправи.

– Десислава Стоянова към този момент не е ваш зам.-министър, за какво се стигна до раздялата с нея?

– От началото направих две промени в екипа ми. Трябва да има съвпадане сред професионализма, компетенциите и резултатите от работата на тези хора. Това е доказателство, че сега в държавното управление и в моя екип няма назначения, които просто би трябвало да се случат. Има хора, на които аз давам доверие като техен директен началник. Работя наедно с тях, много постоянно и повече, само че когато нещата не се случват – или аз подхващам стъпка за смяна, или индивидът. В случая с госпожа Стоянова тя предприе тази стъпка. Част от политиките ни са нови за нея – не ги познава и съгласно мен за това малко време не съумя да ги разбере. Нейното движение явно е друго от това на екипа и моето. Аз ѝ благодарих за времето, в което тя постави старания да бъде с нашето движение, само че в действителност ѝ беше мъчно. Тя връчи заявката си непосредствено на премиера и нямам визия тъкмо какви претекстове е отразила, само че ѝ пожелах триумф.

– На вас ще ви се падне задачата да извършите промяната и в домовете за възрастните хора, на които, за жалост, през годините сме големи длъжници. Те са оставени, в меко казано, ужасяващи условия. Кажете какво ще се случи с тях?

– Докоснахте най-тъжната част от душата ми в този момент като министър (отговаря с насълзени очи). И се оправдавам за емоционалността. Винаги съм казвала, че цивилизоваността на едно общество зависи от грижата за най-уязвимите.

Не знам какъв брой хора са осведомени с отчета на комитета, който изследва практики, равни на изтезанието, а мои персонални познати ме питат толкоз ли е неприятно там? И това ме връща към 1997 година, когато направих избора да бъда част от смяната в грижата за деца. Защото това, което се случва с възрастните, е това, което видях да се случва с децата преди 27 години. Ужасяваща е грижата за тях, а моята упоритост е да основа един актуален повсеместен проект за хуманно извеждане на възрастните хора от тези домове. Убедена съм, че ще успеем, тъй като имаме запас и знаем по какъв начин, имаме и извънредно положително партньорство с професионалните общности и с гражданските организации и цялостната поддръжка на здравния министър Христо Хинков и на цялата система.

Работим за активизирането на всичките ни структури и за обществена поддръжка, и за социализация. Но най-важната причина към момента я няма – обществото да одобри тези хора. Знам, че има боязън в българското общество по отношение на хората с ментални увреждания. Има неприемане към разликата, доста постоянно има неодобрение, когато в даден квартал стартираме да нареждаме такива хора било то в обособени жилища, било то в центрове за настаняване от фамилен вид. Така че доста са предпоставките, само че другата година в първото тримесечие ние ще обявим екипа, който ще стартира промяната.

Затворихме домове за деца с доста спънки от страната. Аз съм основател на първия музей, който споделя институционалната грижа на сиропиталищата в България. Такъв в България и в Източна Европа няма, видях го във Флоренция и си помечтах да основа подобен и у нас. Отвори порти преди няколко години в Пловдив – на мястото на първото сиропиталище след Освобождението.

– Слушаме за промяна в ТЕЛК от най-малко 10 година Сега тя е ключ към над 34 услуги и придобивки, само че те не са ориентирани по отношение на потребностите на хората с увреждания, ще се промени ли това?

– Да, процесът към този момент стартира. Права сте, нашият разбор сподели, че има над 9 нормативни акта, от които хора с увреждания и с функционални усложнения получават разнообразни форми на поддръжка от страната.

За да стигнем до успеваемост, би трябвало да създадем най-хубавата диагностика. При неправилна диагноза има и неправилно лекуване, надлежно загуба на време, запас, липса на качествена грижа. С моя заповед към този момент работи интегрирана работна група на здравното и нашето министерство, чиято съществена цел е да актуализира методиката за оценка на работоспособността и увреждането, тъй че да се сложи оценка не върху дефицитите на лицето, а на капацитета, който можем да разгърнем през съответна помощ. Нашата цел беше до края на годината да изработим цялостна идея за смяна на този модел и на оценката и да се внедри интернационалната система ICF. Работната група е в напреднала фаза, концепцията е направена и до края на другата година би трябвало да сме я внедрили, законодателството да е променено и да има почнала професионализация на хората от здравната и просветителната система, с цел да могат ТЕЛК и НЕЛК да ползват една по-съвременна методология за оценка.

Веднага по-късно би трябвало да има и адаптиране на всички форми на поддръжка и за напредване и трудова претовареност на тези хора, тъй като огромна част от тях се усещат изолирани, защото техните помощни средства са извънредно остарели и несъответстващи.

Добрата вест е, че в бюджета за идната година са заложени запаси, а с европейски стратегии сме планували над 3000 души да получат високотехнологични помощни средства. Всичко това би трябвало да докара до среда, в която човек може елементарно да се придвижва, да комуникира, да има достъп до приспособено жилище и работно място и архитектурна досегаемост. Това е една голяма цел, смяната стартира доста късно, само че към този момент имаме първите резултати.

– Пенсиите от 1 юли ще се вдигнат с 11% по швейцарското предписание, по пенсионерите за първи път от години не получиха добавка за Коледа.

– Много хора споделиха, че покачването по швейцарското предписание по този начин или другояче ще стане. Да, само че би трябвало да има запас в бюджета. Финансовото ръководство дава опция тези 11% действително да се случат, тъй като в историята има случаи човек да не получи нещо, на което има право, когато страната не се ръководи добре и я няма финансова опция.

Попитах няколко пенсионери – в случай че сте на мое място и би трябвало да инвестирате 100 млн. лева за 50 лв. за добавка на всички, или да дадете 100 лв. в най-трудните зимни месеци единствено на най-нуждаещите се небогати, което коства 70 млн., кое бихте избрали? Всеки рационален човек би предпочел да помогнем на най-бедните, самотноживеещи, тъй като, когато се дават на калпак, никой не може да подсигурява, че този голям обществен запас отива там, където е необходим. Осъзнавам, че прекъсването на една такава традиция е непопулярна, само че имам отговорност – общественият запас да се ръководи умно. И знам, че той е оневинен, когато оказва помощ на най-нуждаещите се.

Лошото е, че ние стъпваме на доста ниска база и непоносимост от хората. Разбирам ги, тъй като и аз като жител желая моите деца да живеят в една съвременна европейска страна с високи приходи, с висока конкурентност на пазара на труда и доста благоприятни условия.

– Години наред политиката на страната бе да взема решение проблемите в обществената сфера с изпреварващото повдигане на минималната пенсия. Получиха се големи несъответствия, ще се опитате ли да ги премахнете?

– Ще създадем обширен разбор на всички неточности в пенсионната система, които водят до тези несъответствия. Няколко са нашите цели – тя да бъде финансово устойчива, да бъде съответна и да не се позволява размерът на пенсията на индивида да не дава отговор на приноса му, тъй като това демотивира хората да се обезпечават на цялостния размер, което пък подтиква сивата стопанска система. Третата цел е всеки да прави осведомен избор за пенсионното сдружение, което може да ръководи средствата по другите стълбове на обезпечаването.

Анализът би трябвало да е подготвен идната година. Ще създадем необятно разискване, с цел да се стигне до верните политически решения. Нашата цел е по-висока покупателна дарба на българския пенсионер, което се получава единствено с съответен размер на пенсията. В момента не е подобен, само че за шест месеца това бяха опциите на бюджета.

Втората линия, по която работим, е една цялостна политика за деен живот. Много от тези хора имат непокътната работоспособност – те са ранно пенсионирани, имат капацитет и поради демографската обстановка и това, че имаме голям дефицит на работна ръка, сме подготвени с образования и поощряване от Агенцията по заетостта да ги подтикваме да упражняват труд. Това е и спомагателен приход. И с НСОРБ работим дружно. Успехът идва, когато възрастните се усещат потребни. Те могат да бъдат и доброволци, а до момента никой не е създавал сходна опция.

А когато пенсионер разчита само и единствено на пенсия и не може да посрещне базовите си потребности – тогава не през системата на ДОО, а през тази на общественото подкрепяне ние да даваме целеви и таргетирани помощи. Това е нашият метод.

– Много естествени бедствия сполетяха разнообразни региони през 2023-а, там съответна ли е помощта?

– Видяхте доста бърз отговор на потребностите на хората, които бяха наранени от четири естествени бедствия. Променихме напълно критериите за приемане на помощи и повишихме размера им. Премахнахме всички бариери, по този начин предоставихме помощ и на фамилиите, наранени предходната година от наводненията в Карлово. Няма нито една обществена помощ, която да е забавена. Включително отворихме, макар забавянето, което заварихме в средата на годината, всички основни планове по европейските фондове като младежка претовареност, плановете, свързани с цифровите образования. Във връзка и с митингите във връзка зеления преход и метода, по който той ще повлияе в идващите 15 година на близо 25 000 души в минната промишленост, в този момент ние извънредно бързо отворихме нова интервенция.